Страниците на летописната книга на училището ни отвеждат в далечната 1840 година. Родолюбиви българи от Долна махала, които изградили основите на черквата „Въведение Пресветая Богородица”, в която се чело и пяло на български език, искали рожбите им да знаят родно четмо и писмо.
В отклик на желанието им и по инициатива на тогавашния учител Георги Мираз в църковното училище при храма се въвежда нова взаимоучителна метода, с което се слага началото на Светско училище в Долна махала. Преподават се българска реч, сметане, география, а курсът на обучение е 6 години.
До 1860 година училището се помещава в частни къщи, а през 1861 година вече има собствена сграда, представляваща едноетажна постройка с лице, обърнато на север – към черквата.
През двукрила врата се влиза в широк коридор, като от лявата страна се намира учителската стая, а от дясната – голяма класна стая. Учениците стоят по 7-8 души на пейка, а учителят на черкелски стол.
В църковното килийно училище работят 7 души учители. Заниманията се водят целодневно, като се обучават само момчета – общо 45. Църковното настоятелство похарчва за училището 6555 гроша.
Малко по-късно се създава първата училищна библиотека. Изнасят се редица театрални представления, като с приходите от тях се закупуват книги за библиотеката.
През 1899 година се открива Неделно девическо училище. Учениците учат в четири отделения. През 1906 / 1907 учебна година има 97 ученици. През 1907 / 1908 учебна година има 150 ученици.
От Освобождението до 1910 година училището се смята административно за клон на Централното градско училище „Кирил и Методий“.
На 12 април същата година учителите от Долномахаленското училище се събират на съвет, от чийто протокол става ясно, че тогавашният главен учител Иван Кабрански дава предложение за отделяне на училището като самостоятелно и съответно за преименуването му.
И така през 1910 година Донломахаленското училище е преименувано в Народно първоначално училище “Христо Максимов”.
До 1925 година за база на училището се ползват Голямата и Малката Сарафска къща. Училищното настоятелство решава да построи ново здание за нуждите на училището.
Самоковският общински вестник съобщава, че Никола Сребърников дарява част от местността “Широката планина” и средствата от нейната продажба се влагат в изграждането на училището. На 09.02.1925 г. – строителната комисия дава линия за новия строеж.
На 16 февруари 1925 г. започва изкопаването на основите.
На 12 май 1925 г. започва изграждането на училището.
На 17 май 1925 година става тържественото полагане на основната копка на новото училище.
Благодарение на помощта на учителите и учениците, то е построено само за 11 месеца.
На 24 януари 1926 г. тържествено е осветена и открита новата училищна сграда от господин Никола Найденов -министър на народното просвещение. Той прерязва трикольорната лента и обявява училището за открито.
На 25 януари 1926 г. учебните занятия започват в новата сграда.
До 1926 година новото училище е едноетажна сграда, с четири класни стаи и две канцеларии. Главен учител е Пенчо Пенчев, родом от гр. Самоков.
На 01 февруари 1932 г. е открита безплатна ученическа трапезария, в която се хранят 45 ученици.
В зеленчуковата градина към училището, учениците сами отглеждат продукти за трапезарията.
На 22 октомври 1933 г. е открит паметникът на Христо Максимов в двора на училището. Създава го скулптурът Кирил Кадиев от град Хасково.
През 1953 година училището става пълно основно, с детска градина, 5 начални класа и 3 прогимназиални.
През 1961 година започва строежът на физкултурен салон, работилница, кабинети.
И така до днес … Ученици и учители вървят ръка за ръка, за да преодоляват трудностите по пътя, който ни е завещан от първите, дръзнали да запалят светлината на знанието в Долна махала.
