В много страни на 11 януари се отбелязва Световен ден на „Благодаря!“. Това е една чудесна възможност да се спрем, да се замислим, да послушаме сърцето си и да изпратим позитивни мисли и чувства към онези, които ни подкрепят, вдъхновяват, помагат, правят дните ни по-щастливи или просто успяват да ни усмихнат, когато сме тъжни. Благодарейки, самите ние ставаме по-доволни и по-радостни.
В българския език думата „Благодаря!“е една от най-красивите думи. Произходът й идва от “дарявам благо, добрина, добро”. Няма човек, който да не се почувства по-добре, когато усети искрено чувство на благодарност, облечено в тази красива дума.
Да научим децата да казват „Благодаря!“ когато трябва, е едва наполовина спечелена битка в желанието ни да възпитаме у тях признателност. Нашата роля е и да научим децата как да разпознават кои са нещата, за които трябва да се благодари. Когато някой познат или приятел направи нещо мило, учителят и родителят са онези, които трябва да обяснят на детето в какво се състои ценността на жеста и как той ще направи живота му по-хубав.
Днес провокирахме децата от пети клас да опишат благодарността си, за да отбележим и ние този ден. Те откликнаха с радост и изляха чувствата си на цветни листчета, които в последствие превърнаха в красиво табло, което украси училищното фоайе.