Бърза справка в Уикипедия дава следната дефиниция на най-често употребяваната днес дума “толерантност”: “Термин, който означава търпимост и зачитане на различията, били те социални, културни или религиозни. Според някои речници тя може да се прояви като акт на снизходителност, на търпимост или на разбиране… Толерантността е морална стойност, която предполага ПЪЛНОТО ЗАЧИТАНЕ НА ДРУГИТЕ, техните идеи, практики или убеждения, независимо дали са различни от нашите.”

Когато говорим за толерантност на едно общество, може би е добре първо да се замислим за личната толерантност на отделния индивид. За да я има нея, трябва да го има знанието какви всъщност могат да бъдат проявленията ѝ. Тези именно знания получиха днес, в Деня на толерантността учениците от трети клас от преподавателя си Боряна Спасова. По време на беседата при въвеждането на лексиката по темата на английски език, всяка от проявите на толерантност бе обсъдена и онагледена. За децата стана ясно, че независимо от това къде живеят, как изглеждат, каква религия изповядват, какво увреждане имат, всички хора искат да споделят с другите своя свят, своите ценности, емоции и светоусещане. Съпричастни и толерантни сме, ако не отблъснем другия, различния, а вместо това подадем ръка и приемем чуждото послание. Многообразието в света ни учи да бъдем толерантни, показва ни колко е пъстър животът и колко много и различни начини има да бъдем емпатични и приемащи.

Ако понечим да хвърлим взор към природата, ще разберем, че всяко листенце от дърво е с различен цвят, различна форма, но всички те са по своему красиви и уникални. Всяко от тях пречиства въздуха, който дишаме и има своята роля в кръговрата на живота. Така е и с хората – трябва да приемаме всеки с неговите особености, да зачитаме неговата индивидуалност и същност, защото всеки от нас има своя мисия, свой път и своя стойност.
Снимки: https://www.facebook.com/photo/?fbid=806930854568017&set=pcb.806931687901267
https://www.facebook.com/photo/?fbid=806930887901347&set=pcb.806931687901267