На 20 юни приключи учебната година за нашите четвъртокласници. Както всяка една до сега, така и тази бе изпълнена с различни чувства и емоции – понякога весели, понякога не чак толкова, но заедно катериха стълбичката на знанието. Стараха се много – учиха, твориха, играха и се забавляваха; правиха добрини, раздаваха усмивки и прегръдки, отбелязваха различни празници, участваха в редица инициативи, печелеха награди от различни конкурси… След доброто представяне на НВО 4. клас учениците заслужено отпразнуваха края с прекрасно тържество.
В този топъл и слънчев юнски ден, класната стая ги “посрещна” подобаващо украсена. Стихове, песни, танци, радост и веселие изпълниха пълната стая с гости, дошли да ги поздравят за завършването на началния етап на образование.
За усърдието и положените усилия те получа не само удостоверение за завършен начален етап, а и още куп изненади и подаръци: рамка за снимки, грамоти, албуми, купи, благодарности, писма… Имаше специални грамоти и подаръци и за всички учители, които са им преподавали през тези четири години. А за техния класен ръководител – г-жа Шейнова имаше специална изненада от учениците и родителите за знанията, отдадеността, грижите и вниманието. Денят бе много емоционален и изпълнен с незабравими моменти. Всички пяха и се забавляваха от сърце. За финал се почерпиха с вкусотии, след което последваха почерпка и игри в заведение.
Госпожа Николова, директор на училището, не сдържа емоциите си от представеното тържество. Поздрави ги и им благодари за усилията и за това, че през всичките тези години те са били много отговорни и добри.
Раздаде им удостоверенията, грамоти и книжки. Пожела им едно безгрижно и щастливо лято, а наесен с нови сили да покоряват нови върхове!
Техният класен ръководител – всеотдайната Ани Аврамова – Шейнова също не сдържа сълзите си. Този ден бе последен с любимите й дечица, които наесен ще бъдат петокласници. “Сякаш вчера беше онзи 15 септември, когато за първи път си подадохме ръка и малките неуверени дечица прекрачиха училищния праг. Години по-късно пред мен стоят пораснали и уверени, отново деца, но богати със знания, с умения, с красиви преживявания и с много приятели. Бързо мина времето, в което бяхме заедно. Пътя извървяхме стъпка по стъпка – от първия до последния урок. Учехме се взаимно: аз учех вас, а вие – мен. Опитах се да ви дам знания, сила и криле. Опитах се да ви науча да бъдете добри хора, но и да мечтаете. Надявам се да съм се справила, защото сега трябва да полетите – да откриете своите интереси и стремежи, да начертаете пътя, по който ще тръгнете, за да осъществите мечтите си!… Както всяко дълго пътуване, така и нашето започна с малка крачка напред. Вие направихме първата крачка, сега остава да извървите дългия път… Знам, че сте подготвени за него, но въпреки това ви напомням да не забравите да си вземете най-необходимите неща: трудолюбието, любопитството, смелостта, търпението, приятелството, уважението, толерантността, обичта и разбира се усмивката! Трупайте знания и опит, учете се, защото да се учиш е все едно да плуваш срещу течението: щом спреш, отнася те назад! Вярвайте, защото вярата е сила, надежда и очакване! Мечтайте, защото човек е такъв, каквито са мечтите му! Хвърляйте хляб зад себе си, за да намерите пред себе си! Обичайте родителите си! А ако някой ден имате нужда от приятел, с когото да споделите болка или радост, аз винаги ще бъда насреща. Винаги ще бъда с вас! Обичам Ви!” заключи тя след края на тържеството.
Снимки: https://www.facebook.com/photo/?fbid=934582508469517&set=pcb.934584175136017
https://www.facebook.com/photo/?fbid=934582571802844&set=pcb.934584175136017
Видео: https://www.facebook.com/100057533294450/videos/pcb.934649928462775/928353175757702?locale=bg_BG